Тя е дълга. Почти безкрайна. По тази алея никой няма да срещне разкаял се доносник. Никога. Доносникът е прав. Той не е страдал. Доносите, писани от него са причинявали чужди страдания. Доносникът се е закичил вече и със слава. Като Кеворк Кеворкян. Доносникът е бил явочник – дал си е жилището за тайни сгледи на мръсната ДС. Днес обаче, той не помни. Доносникът не се връща назад. Неговото минало е настояще. Доносникът е селски хитрец, който се опитва да надбяга себе си. Той не успява, но съсипва животът на другите. Доносникът наистина успява и се превръща в проспериращ бизнесмен – Радосвет Радев. Понякога доносниците ги бият безпощадно, защото са объркали сметките на господарите – Огнян Стефанов. Една обикновена мърла, която се рови в живота на старата емиграция, Алексания Димитрова, също е дононсница. Да, Алексения Димитрова е доносница! На Шесто! Пенчо Ковачев, който написа един крайно некадърен сценарий и бе шеф на новините на БНТ, и той бил доносник. В тази алея на „безсмъртните” има още много имена. Искам да ви кажа, че Вие, нормално мислещите хора бъркате! Те, горките, не са били доносници. Те са служили на Родината. Ние днес трябва да им съчувстваме за тегобите и несретите, които са преживяли. Даже трябва да ги обгрижваме, за да се убедим в даден момент, че цялата тази измет, може за ни обезличи!  Тази измет, дето ни е дрискала върху ежедневието! Върху всички нас, но това е била, не коя да е измет, а привилегированата измет. Изящната измет. Тя може да се изходи навсякъде!