Във времето, когато хората ходеха по митинги и се надяваха, че нещо в България ще се промени, другарите от първата част, старателно планират своето бъдеще, на гърба на другите. Самият Огнян Стефанов, сега главен редактор и съсобственик на сайта "Фрагнюз" твърди с неприкрита гордост, че срещу него в онзи номенклатурен блок е живеел Димитър Иванов, шеф на 6-то в ДС.  Нека хората днес да си представят, какъв трябва да си бил, че съседът ти по етажна площадка да е бил шеф на отдел в ДС. Явно не си му случаен съсед и не си там по някакво  "стечение на обстоятелствата", хей така. Стефанов сам признава,че е бил член на БКП до 1989 година и офицер в армията на НРБ. Служил е в полк в Елхово, след това е бил дописник във в. "Българска армия".  Преди това е завършил  "Военна журналистика" в СССР.  Във форумите в интернет пише, че неговия баща е бил АБПФК - за по младите това означава, активен борец против фашизма и капитализма. Последната дума от предишното изречение е особено показателна и важна. Точно синовете на фактори АБПФК, колкото и да са некадърни, имаха предимство да учат на "най-престижната територия" в СССР и то все политико-военни и други в лошия смисъл на думата "ченгеджийски" науки. Да, това е техен плюс, защото по времето, в което са живеели,са се радвали на тази "изключителна" привилегия. След падането на Живковия режим през 1989 година,  е любопитен и друг един съсед на Огнян Стефанов - Младен Мутафчийски.  Самият Стефанов лично пред мен е заявявал, че "Младен както е готин пич, така може и да бъде голям мръсник". Думите са на Стефанов, а не мои, държа на това уточнение. Стефанов винаги е смятал Мутафчийски за крупна фигура. Далеч съм от мисълта да не му вярвам. Но без да влизам в личен конфликт с бизнесмена с диамантена обица на ухото, тук искам да припомня някои факти, които е разкрила Люба Манолова относно фирмата "Тератон" - буквално я цитирам без никаква намеса - Историята, която следва е част от необявената "приватизация" на оръжейния комплекс и се отнася до една известна фирма и американското рамо, която получава нейният директор. Но да караме поред на събитията:
В Комисията за корупция към 36-ото народно събрание бяха внесени документи, както и мои публикации в печата, които доказваха, че държавна фирма "Тератон" е преливала свои, т. е. държавни капитали във фирми, които са наричани "чужди". За тези само привидно "чужди" фирми пред Комисията бе доказано по безспорен начин, с документи, публикации и разговори, че са били създадени с държавни капитали. Комисията бе запозната с факта, че управителят на "Тератон" Младен Мутафчийски е бил едновременно и управляващ фирмата с държавна заплата и управител и представител на друга, подобна, но частна фирма - "Мейтрикс" ЕООД. Данните за този скандален и несъвместим със законите на Република България факт излязоха публикувани в "Държавен вестник".
В началото на така наречения демократичен преход, генералният директор на държавна фирма "Тератон", Младен Мутафчийски възлага с договор на депутата Асен Мичковски и Валентин Карабашев да разработят концепция за приватизация на "Тератон". Тази услуга е била заплатена от фирмата с 16 000 лева. Защо споменавам този наглед дребен факт? Борбата за приватизация на "Тератон" се води дълго и безуспешно, като едновременно с нея се правят опити и за ревизия на фирмата.

Какво показаха документите, които внесох в Комисията за корупция?
В края на 1991 г. /29. декември/ е сключен договор със СД "ТБД - Добротица и сие" за 100 000 немски марки. Към края на 1992 г. заемът по въпросния договор не е погасен от "Тератон" и е на стойност 119 850 ДМ с левова равностойност 1 818 124,50 лева.От източник на Министерство на външната търговия, пожелал анонимност, сумата не е била възстановена и през 1993 година.
По друг договор /от 21 януари 1991 г. / "Тератон" отпуска заем на "Байер Електроник" в размер на 100 000 ДМ. Към 1992 година този заем също не е погасен и сумата вече е 200 000 ДМ - по тогавашния курс - 3 034 000 лева. Забавянето на възстановяването на тези два заема към 1993 година, става повод зам.-главната счетоводителка на "Тератон" Мария Бързашка да поиска от генералния директор Мутафчийски събирането на сумите по принудителен ред като съдебни вземания.
Въпросът дали отпускането на тези заеми, които в законния срок не са били погасени и възстановени остана някак без отговор в годините. Дали сумите бяха отнесени към несъбираеми плащания за сметка на "Тератон" и дали с тези заеми бе започнала "приватизация" на държавната фирма се оказа безинтересно както за депутатите в парламента, така и за Главна прокуратура, където документите бяха изпратени.
Междувременно съпругът на г-жа Мария Бързашка вече бе зам.-министър на търговията, Ст. Бързашки. Същият най-откровено си призна /19 февруари 1993 г. в интервю - бел. Л. М./, че "истинската мафия се подвизава във външната търговия"!
В края на 1992 г. Младен Мутафчийски нарежда на Стопанска банка да изплати в брой 500 000 лева на Силва Б. Пешева, която в писмото му е назована "касиерка". Източник от "Тератон" тогава потвърди, че въпросната г-жа е била началник на валутен отдел във фирмата.
Във връзка с писмото на Мутафчийски, от банката са изтеглени 421 500 лева, сума, която обаче не постъпва в касата на "Тератон" и към 31 декември 1992 година, /когато правителството на Филип Димитров вече е паднало след вота на недоверие -бел. Л. М./сумата се води "липса". Впоследствие се оказва, че сумата е била предадена на ръка на самият генерален директор.
Пак в края на 1992 г. се теглят 312 908 лева, като парите са изтеглени в брой от "Стройбанк" и също са връчени на генералния директор. Разписка за предаването на тази сума също липсва в документацията на "Тератон", констатират проверяващи.
Сумите са оправдани на 9 февруари 1993 година /много след изготвяне на счетоводния баланс на "Тератон"/ с една служебна бележка. Според нея се оправдават теглените суми, като се документира, че това е станало по "искане на представител на чужди фирми"
В разрез със Закона за счетоводството в служебната бележка се оправдават суми от края на 1992 година и то като получени за стоки, задължени от 1991 г.
За периода декември 1992 - януари 1993 лихвата по изтеглените пари от служителки е шест цифрена.
Междувременно Мутафчийски е летял за Щатите и е имал лична среща с президента Джордж Буш - баща. А този факт за крехката ни демокрация е повече от оправдателен за депутати, прокурор и следствие.

Още от времето на съществуването на Варшавския договор Щатите имаха значителен интерес към този пакт, търговията с оръжие, производството му и въоръжаването. Каква беше връзката на Щатите с така наречената "приватизация" на една от държавните оръжейни фирми остана за сведение единствено на няколко души. Но факт и то безспорен е, че след управлението на Филип Димитров, и следващият кабинет, с мандата на ДПС и премиер Любен Беров, тези операции за трансформация на държавни капитали в частни на ръба на закона, останаха без последствие.
В същото време на освободените от България ниши на пазара за износ на оръжие се настаняваха американски фирми.

Варшавският договор бе в историята, единственият военен блок бе НАТО и влиянието на една бивша социалистическа държава като България в пазара на оръжие бе минало. Поставено бе началото на разрухата, която леко и безболезнено доведе до "приватизация" на оръжейните фирми износителки и преминаването на дейността им в частни ръце.
След управлението на Ф. Димитров, външната търговия, за хората на която зам.-министър Ст. Бързашки се изказа, че са "мафия" мина в частни ръце. Износът - също. Всяка година България печелеше близо милиард долара от износ на специална продукция, този милиард постепенно мина в частни ръце и на държавата се подхвърляха трохи.

Това е втората част от историята "Умрялата лисица" Огнян Стефанов. Следва продължение. Само искам да уточня, че вероятно ми се готви някаква вендета за написаното и публикуваното. Но словото остава. Предисторията просто показва, какви хора днес ни учат на морал, гаврят се с достойнството на другите и твърдят като Мутафчийски, че черният хайвер е вкусен, когато е изкаран с ум и труд. Дълбоко се съмнявам в това. Преди време написах, че паметта е лабиринт, в който дебнат минотаври. Нямам съмнение, че е така. Но нека да видим и какво още днешните борци за свободата на словото са вършили в годините на крехката българска демокрация.
   

БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА ДНЕС Е КАТО ГЛАДНА КУРТИЗАНКА, КОЯТО ОБСЛУЖВА ВСЕКИ КОЙТО И ПЛАЩА...
МЪТНА ВОДА В КОЯТО НЕ ЗНАЕШ КОЙ КОЙ Е...И КОГАТО НЯКОЙ СЕ ПРОВИКНЕ ИЛИ ГО ДРЕСИРАТ КАТО ГО ОСТАВЯТ БЕЗ РАБОТА ИЛИ ГО НАПРАВЯТ ЗА СМЯХ И КАТО ЧУЧЕЛО ГО РАЗНАСЯТ ДА ПЛАШИ...

ДРЪЗКА СТАТИЯ И ПОЗДРАВИ ЗА НЕЯ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ