Физиономията на тази жена е типичното олицетворение на лицемерната загриженост. В нея едва ли може да се открие нещо одухотворено, особено като се има пред вид, че тя заема толкова престижен пост – Генерален директор на ЮНЕСКО. Но по своему Ирина Бокова триумфира и образно казано, натри носа на всички, които вярваха, че в днешно време има някакви морални ценности, които трябва да тържествуват над посредствеността. Правителството на тройната коалиция и лично президента Георги Първанов положиха доста усилия, естествено пръснаха и значителни суми пари, но успяха, и трескавото лобиране за кандидатурата на Бокова даде резултат. Бюрократичните врътки и недоразумения в тази закостеняла и губеща все повече авторитет международна организация дойдоха по поръчка и онова, което някои преди 5 години биха сметнали за налудничава научна фантастика, се оказа реалност – дъщерята на червения мракобес Георги Боков стана шеф на ЮНЕСКО. Същата, чийто брат Филип Боков нагло и цинично се подсмихваше като преуспял тарикат от трибуната на Народното събрание и казваше за своята партия БСП, че поема вината за извращенията в миналото, но с мезета. Опитът за остроумничене от страна на Филип Боков така и не му помогна да избегне провидението и като че ли съдбата си отмъсти под формата на многобройни лични драма в тази комунистическа фамилия. Но не за личното нещастие става въпрос в този текст, тъй като то може да сполети и най – праведния човек на земята. Става въпрос за друго – за онази ужасяваща мимикрия на която са способни децата на бившите комунистически величия. Колкото по – яростни застъпници за българо - съветската дружба и откровени родоотстъпници бяха родителите, то с дваж по – голям ентусиазъм техните благоденстващи отрочета проповядват любов и верноподаност към всичко ретроградно, което идва от САЩ например. Техните успехи в присламчването, бързата и ефикасна адаптация, за пореден път доказват, че единственото, което ги вълнува са парите и този, който ги дава. Ако разсъждаваме хипотетично, отрочетата са в състояние да приемат и най- фундаменталисткия ислям за своя собствена религия, стига това да им осигури достатъчно висок жизнен стандарт. Та, като се замисля за Ирина Бокова, ми идват наум и други, още по – тъжни мисли. Когато се представяше нейната кандидатура, така и не разбрахме какви особени достойнства има тази другарка – госпожа, че да заема толкова престижен международен пост. Ако човек обаче прочете днешното интервю с Ирина Бокова, публикувано на две страници в „24 часа” ще му стане ясно, че вероятността да заемеш висок пост или да оглавиш международна организация като ЮНЕСКО, е толкова по – голяма, колкото по- сива и незабележима личност си, но с правилен произход и удобна конюктура. В интервюто Бокова например твърди, че плакала на Аватар, защото в този филм имало много човещина. Все си мислех, че Аватар може да е всичко друго, дори киноиндустриален шедьовър, но не и изкуство. Тук няма да се спирам на почти извратения вкус на госпожата да пие червено вино с шопска салата. За нейната средно – елементарна естетика говори не само любовта към Аватар, но и тази към други популярни средняци в световната литература като Греъм Грийн и Съмърсет Моъм. От интервюто, също така ни става известно повече, с какви тоалети Бокова пътува и посещава различни страни по света, отколкото какви идеи има в областта на запазването на културното наследство. Първата дама на ЮНЕСКО не изглежда да влага чувства в каквото и да било. Някак високомерно Бокова заобикаля въпросът, дали си е купила апартамент за 7 милиона евро в центъра на френската столица и твърди, че „ човек трябва да гледа по- наедро и да вижда важните неща”.Въобще Бокова е средна, не особено интелигентна, но прилежна бюрократка от нов тип и нейната задача сега, като генерален директор на ЮНЕСКО, е да хуманизира глобализацията, каквото и да значи това. Запомнете добре – да хуманизира глобализацията. Същият абсурд, който такива като нейния баща Георги Боков правеха по времето на т. нар. социализъм. Те се опитваха да му придадат „човешко лице” и да го направят приемлив за дишане и живеене за 97% от населението, защото останалите 3 % на които принадлежаха, живееха в неподозиран разкош и бяха по – равни в общество, където по принцип всички трябваше да са равни. Днес понятията са леко видоизменени, но схемите са същите, а участниците в тях продължават традицията и са достойни носители на наследствения тепигьозлък. Междудругото тези дни Бокова стана доктор „хонорис кауза” на Великотърновския университет, но това не е никак чудно, като се има пред вид, че пак там наскоро лекция изнесе друго светило на днешната академична мисъл и наука – вицепремиерът и министър на вътрешните работи на Република България г-н Цветан Цветанов.
Фашистките медии в България
Звучен шамар, ф******и изтърсаци. Тоя, к...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela