Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2010 18:01 - Ирина Бокова, която плаче на Аватар и живее срещу музея на Инвалидите в Париж
Автор: alexiibg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2097 Коментари: 1 Гласове:
4



Физиономията на тази жена е типичното олицетворение на лицемерната загриженост. В нея едва ли може да се открие нещо одухотворено, особено като се има пред вид, че тя заема толкова престижен пост – Генерален директор на ЮНЕСКО. Но по своему Ирина Бокова триумфира и образно казано, натри носа на всички, които вярваха, че в днешно време има някакви морални ценности, които трябва да тържествуват над посредствеността. Правителството на тройната коалиция и лично президента Георги Първанов положиха доста усилия, естествено пръснаха и значителни суми пари, но успяха, и трескавото лобиране за кандидатурата на Бокова даде резултат. Бюрократичните врътки и недоразумения в тази закостеняла и губеща все повече авторитет международна организация дойдоха по поръчка и онова, което някои преди 5 години биха сметнали за налудничава научна фантастика, се оказа реалност – дъщерята на червения мракобес Георги Боков стана шеф на ЮНЕСКО. Същата, чийто брат Филип Боков нагло и цинично се подсмихваше като преуспял тарикат от трибуната на Народното събрание и казваше за своята партия БСП, че поема вината за  извращенията в миналото, но с мезета. Опитът за остроумничене от страна на Филип Боков така и не му помогна да избегне провидението и като че ли съдбата си отмъсти под формата на многобройни лични драма в тази комунистическа фамилия. Но не за личното нещастие става въпрос в този текст, тъй като то може да сполети и най – праведния човек на земята. Става въпрос за друго – за онази ужасяваща мимикрия на която са способни децата на бившите комунистически величия. Колкото по – яростни застъпници за българо -  съветската дружба и откровени родоотстъпници бяха родителите, то с дваж по – голям ентусиазъм техните благоденстващи отрочета проповядват любов и верноподаност към  всичко ретроградно, което идва от САЩ например. Техните успехи в присламчването, бързата и ефикасна адаптация, за пореден път доказват, че единственото, което ги вълнува са парите и този, който ги дава. Ако разсъждаваме хипотетично, отрочетата са в състояние да приемат и най- фундаменталисткия ислям за своя собствена религия, стига това да им осигури достатъчно висок жизнен стандарт. Та, като се замисля за Ирина Бокова, ми идват наум и други, още по – тъжни мисли. Когато се представяше нейната кандидатура, така и не разбрахме какви особени достойнства има тази другарка – госпожа, че да заема толкова престижен международен пост. Ако човек обаче прочете днешното интервю с Ирина Бокова, публикувано на две страници в „24 часа” ще му стане ясно, че вероятността да заемеш висок пост или да оглавиш международна организация като ЮНЕСКО, е толкова по – голяма, колкото по- сива и незабележима личност си, но с правилен произход и удобна конюктура. В интервюто Бокова например твърди, че плакала на Аватар, защото в този филм имало много човещина. Все си мислех, че Аватар може да е всичко друго, дори киноиндустриален шедьовър, но не и изкуство. Тук няма да се спирам на почти извратения вкус на госпожата да пие червено вино с шопска салата. За нейната средно – елементарна естетика говори не само любовта към Аватар, но и тази към други популярни средняци в световната литература като Греъм Грийн и Съмърсет Моъм. От интервюто, също така ни става известно повече, с какви тоалети Бокова пътува и посещава различни страни по света, отколкото какви идеи има в областта на запазването на културното наследство. Първата дама на ЮНЕСКО не изглежда да влага чувства в каквото и да било. Някак високомерно Бокова заобикаля въпросът, дали си е купила апартамент за 7 милиона евро в центъра на френската столица и твърди, че „ човек трябва да гледа по- наедро и да вижда важните неща”.Въобще Бокова е средна, не особено интелигентна, но прилежна бюрократка от нов тип и нейната задача сега, като генерален директор на ЮНЕСКО, е да хуманизира глобализацията, каквото и да значи това. Запомнете добре – да хуманизира глобализацията. Същият абсурд, който  такива като нейния баща Георги Боков  правеха по времето на т. нар. социализъм. Те се опитваха да му придадат „човешко лице”  и да го направят приемлив за дишане и живеене за 97% от населението, защото останалите 3 % на които принадлежаха, живееха в неподозиран разкош и бяха по – равни в общество, където по принцип всички трябваше да са  равни. Днес понятията са леко видоизменени, но схемите са същите, а участниците в тях продължават традицията и са достойни носители на наследствения тепигьозлък. Междудругото тези дни Бокова стана доктор „хонорис кауза” на Великотърновския университет, но това не е никак чудно, като се има пред вид, че пак там наскоро лекция изнесе друго светило на днешната академична мисъл и наука – вицепремиерът и министър на вътрешните работи на Република България г-н Цветан Цветанов.

 



Тагове:   париж,   аватар,   музея,


Гласувай:
4


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
1. lila - какво ли още ще видим? ех. . . :(
05.11.2010 15:55
какво ли още ще видим?
ех...:(
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alexiibg
Категория: Политика
Прочетен: 403286
Постинги: 150
Коментари: 121
Гласове: 317
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол