Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2010 02:04 - Летете облаци...
Автор: alexiibg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1054 Коментари: 0 Гласове:
0




и слушайте - щастливи са родените без никакви страдания. Усмивката на майките им - с бисерните хълбоци - ги придружава винаги. И тяхното спокойствие се утаява във душите им. В душите им - богато надарени със търпение.

Летете облаци.

Чудесни облаци.И слушайте - щастливи са родените без истерични викове.Вродено е дълбокото им уважение към формата.(От дрехите - до ритуалите на своята държава са безукорни). Без форма те - всички те са толкова безпомощни, че вярата им в нейното могъщество прилича на религия.

Летете облаци.

Вълшебни облаци. И слушайте - щастливи са и са големи техните възможности понякога. Те доразкривяват блясъка на формите заварени - не разрушават никоя. И хаоса в началото (с окото му във центъра) ги хвърля в отчаяние. Без рискове - живота им прилича на пътуване. Самите те са пътници, богато застраховани. И колкото да са големи техните успехи и усилия - побират се в законното пространство на различни стилове.

Летете облаци -

и слушайте - щастливи са.И е безспорно тънкото им чувство за изящество.Красиви са лицата им, ръцете им - изтънчени. Защото крехка е на красотата тайнствената анатомия. Дотолкова са гъвкави ръцете им, дотолкова, че е прекрасно тяхното последно отчаяние. Ах, не пристъпва глухата им ста.туя. Напразни са упортството, молитвите и жертвите... Те не намират силата на Анджело. (За случая Вдлъбнатина от чука му, достатъчна да се помести нечие сърце).

Летете облаци -

и слушайте - живея аз. Благодаря на майка ми за нейното търпение. За нейното прекрасно "да" и сълзите в истанбулската клиника. Живея оттогав аз, живота ми е весела експлозия. Самият аз съм целия в червената му орбита. И толкова безмилостно открита е душата ми, че и внезапното ми искрено мълчание прилича на естрадно представление.

Летете облаци.

Червени облаци - и слушайте.Живея аз. И цар съм, но аз зная- зная аз, поискам ли да притежавам повече от хляба си - аз ще изгубя своето величие. Реша ли миг да пощадя сърцето си - ще се разсипя аз-бутилка счупена. Престъпя ли секунда да запазя себе си - и мравката ще ме прегази яростно.

Летете облаци.

Родилни облаци. И слушайте - живея аз.И толкова надраснах аз живота си,че формата му ме изпълва с отвращение. Не може красотата на щастливите да ми замести търсената истина. Как да живея в себе си, когато пак мечтая да съм в тялото на въздуха. Да ме отгатва огледалото единствено по белгото ми и безшумно дишане. Коя луна отново ще ме вдигне върху покривите? Гол съм аз... Мечтая аз.

Летете облаци.

И слушайте - валете вий. Докрай се съблечете - заковете ме на улицата с ярките си гвоздеи.Аз искам да потъна във водите ви. Да съм добър. И щедър. И навсякъде.Как искам аз да съм добър - добър ли съм? И щедър ли съм аз? Живея аз. Живея и се смея, смея аз. По улиците на Бургас - пред гарата. Под кулата с часовника... Сега.

 Христо Фотев

 


Тагове:   облаци,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alexiibg
Категория: Политика
Прочетен: 403284
Постинги: 150
Коментари: 121
Гласове: 317
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол