и слушайте - щастливи са родените без никакви страдания. Усмивката на майките им - с бисерните хълбоци - ги придружава винаги. И тяхното спокойствие се утаява във душите им. В душите им - богато надарени със търпение.
Летете облаци.
Чудесни облаци.И слушайте - щастливи са родените без истерични викове.Вродено е дълбокото им уважение към формата.(От дрехите - до ритуалите на своята държава са безукорни). Без форма те - всички те са толкова безпомощни, че вярата им в нейното могъщество прилича на религия.
Летете облаци.
Вълшебни облаци. И слушайте - щастливи са и са големи техните възможности понякога. Те доразкривяват блясъка на формите заварени - не разрушават никоя. И хаоса в началото (с окото му във центъра) ги хвърля в отчаяние. Без рискове - живота им прилича на пътуване. Самите те са пътници, богато застраховани. И колкото да са големи техните успехи и усилия - побират се в законното пространство на различни стилове.
Летете облаци -
и слушайте - щастливи са.И е безспорно тънкото им чувство за изящество.Красиви са лицата им, ръцете им - изтънчени. Защото крехка е на красотата тайнствената анатомия. Дотолкова са гъвкави ръцете им, дотолкова, че е прекрасно тяхното последно отчаяние. Ах, не пристъпва глухата им ста.туя. Напразни са упортството, молитвите и жертвите... Те не намират силата на Анджело. (За случая Вдлъбнатина от чука му, достатъчна да се помести нечие сърце).
Летете облаци -
и слушайте - живея аз. Благодаря на майка ми за нейното търпение. За нейното прекрасно "да" и сълзите в истанбулската клиника. Живея оттогав аз, живота ми е весела експлозия. Самият аз съм целия в червената му орбита. И толкова безмилостно открита е душата ми, че и внезапното ми искрено мълчание прилича на естрадно представление.
Летете облаци.
Червени облаци - и слушайте.Живея аз. И цар съм, но аз зная- зная аз, поискам ли да притежавам повече от хляба си - аз ще изгубя своето величие. Реша ли миг да пощадя сърцето си - ще се разсипя аз-бутилка счупена. Престъпя ли секунда да запазя себе си - и мравката ще ме прегази яростно.
Летете облаци.
Родилни облаци. И слушайте - живея аз.И толкова надраснах аз живота си,че формата му ме изпълва с отвращение. Не може красотата на щастливите да ми замести търсената истина. Как да живея в себе си, когато пак мечтая да съм в тялото на въздуха. Да ме отгатва огледалото единствено по белгото ми и безшумно дишане. Коя луна отново ще ме вдигне върху покривите? Гол съм аз... Мечтая аз.
Летете облаци.
И слушайте - валете вий. Докрай се съблечете - заковете ме на улицата с ярките си гвоздеи.Аз искам да потъна във водите ви. Да съм добър. И щедър. И навсякъде.Как искам аз да съм добър - добър ли съм? И щедър ли съм аз? Живея аз. Живея и се смея, смея аз. По улиците на Бургас - пред гарата. Под кулата с часовника... Сега.
Христо Фотев
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela